„ТЕБЯ, МОЮ ПОСЛЕДНЮЮ ЗАРЮ...”
Анна Александровна Баркова (1901-1976 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НА ТЕБ, ПОСЛЕДНА МОЯ ТИ ЗОРА
„И не защото тя е светлина,
та за мечтите не е нужно светло...”
И. Аненски
На теб, последна моя ти зора,
през мрачен облак впила светлината,
за неугасващ лъч благодаря.
Разпръсна сън бездънен на душата.
Към теб насреща плахо идвам там
и вярвам, че безсмъртен знак ни чака.
Ако по пътя сетен падна, знам:
при светлина ще падна, не сред мрака.
Ударения
НА ТЕБ, ПОСЛЕДНА МОЯ ТИ ЗОРА
На те́б, после́дна мо́я ти́ зора́,
през мра́чен о́блак впи́ла светлина́та,
за неуга́свашт лъ́ч благодаря́.
Разпръ́сна съ́н бездъ́нен на душа́та.
Към те́б насре́шта пла́хо и́двам та́м
и вя́рвам, че безсмъ́ртен зна́к ни ча́ка.
Ако́ по пъ́тя се́тен па́дна, зна́м:
при светлина́ ште па́дна, не́ сред мра́ка.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анна Баркова
ТЕБЯ, МОЮ ПОСЛЕДНЮЮ ЗАРЮ...
„Не потому что от неё светло,
А потомучто с ней не надо света...”
Ин. Анненский
Тебя, мою последнюю зарю,
Проникшую сквозь тягостные тучи,
За свет немеркнущий благодарю.
Рассеяла ты сон души дремучий.
К тебе навстречу с робостью иду
И верую, что есть бессмертья знаки.
И если по дороге упаду,
То упаду под светом, не во мраке.
1971 г.
---------------
Руската поетеса, писателка, есеист и драматург Ана Баркова (Анна Александровна Баркова) е родена на 16/29 юли 1901 г. в гр. Иваново-Вознесенск, Владимирска губерния. Завършва гимназия в родния си град (1919 г.). Първите й поетични публикации са от 1918 г., когато сътрудничи на в. „Рабочий край”. През 1922 г. е секретар на А. Луначарски, през следващите години работи в различни вестници и издателства, най-дълго във в. „Правда” (1924-1929 г.). Публикува в списания и сборници като „Красная новь”, „Новый мир”, „Красная нива”, „Печать и революция”, „Русская поэзия XX века. Антология русской лирики” и др. Осъждана е няколко пъти с политически обвинения за антисъветска агитация и е репресирана в продължение на 30 години, от които 23 години прекарва в лагерите на ГУЛАГ в Карлаг, Воркута, Инту, Абез, Мордовия и др. в периодите 1934-1939 г., 1947-1956 г. и 1957-1965 г. През 1965 г. е реабилитирана. Стиховете й през тези години могат да бъдат срещнати само в някои от лагерните издания и в лагерните архиви. Авторка е на стихосбирката „Женщина” (1922 г.) и на пиесата „Настасья Костер” (1923 г.). Нейна поезия, проза и публицистика започва да се издава едва след 1990 г., най-пълно издание с нейни творби е книгата „Вечно не та” (2002 г.). Голяма част от литературното й наследство още не е публикувана, а много от творбите й са изгубени. Умира на 29 април 1976 г. в Москва.